Война с Бога (Йоан 8:49-59) – Ръшдуни, поучение от предицата “Евангелието на Йоан” 1993-1994
Източник: Gospel Of John – War against God
(49) Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите. (50) Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди. (51) Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века. (52) Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века. (53) Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш? (54) Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог; (55) но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му. (56) Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва. (57) Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам? (58) Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм. (59) Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде). ~ Йоан 8:49-59
Конфронтацията между Исус и религиозните водачи достига своята кулминация. Както тогава, така и сега религиозните водачи често вярват, че имат монопол върху религията и че, Бог няма друг глас освен техния. Преди това Исус бе обърнал внимание на тяхното умишлено неразбиране по отношение Него и усилията им да Го очернят и опозорят. Ако пред лицето на тази враждебност един човек почита Исус и Неговото слово дори когато другите се стремят да Го опозорят, тогава този човек никога няма да види смърт, защото нашият Господ казва, че той вече има вечен живот. Той вече е член на Христовото царство. Тъй като нашият Господ е в опозиция с религиозните водачи, Той бива обвиняван, че е обладан от дявола, нещо което те са подозирали, но сега в повече от ясно. Отхвърляйки Исус, заедно с това те отхвърлят и думите, и делата Му. Чудесата са пренебрегнати, а словото Му е отхвърлено. И понеже в собствените си очи те вярват, че са добри и са пазители на истинската религия то неминуемо Исус трябва да е обладан от дявола. В края на краищата нали Той е този, който ги нападаше? Какво може да бъде по-голямо доказателство, че Той е зъл от това, че ги атакува! Авраам е мъртъв много отдавна, казват тогава те, пренебрегвайки факта, че като фарисеи те говореха като садукеи. Уж изповядваха, че вярват в живота след смъртта, а в същото време, много удобно за тях, сега Авраам не е вече жив.
Фарисеите преувеличават коментара на нашият Господ, че онези, които спазват думите Му и основават живота си на Него, никога няма да видят смърт. В техния вариант Исус казва, че те никога няма да вкусят смърт. Един често срещан образ в древността е бил горчивината на смъртта. При Омир и други, израз като този е бил обичаен за тогавашния свят. Дори онези, които са вярвали в живота след смъртта, са го виждали като живот на мрака, а мъртвите като сенки. Това е бил обичаен термин за тях, мъртвите като бледи призраци, който е бил и гръцкият възглед при Омир. Всъщност, ако искате да отидете при човек, който да ви помогне да общувате с мъртвите, се смятало, че е необходимо да вземете животно, което да бъде принесено в жертва, а кръвта да се излее в легенче като тогава духовете се скупчвали наоколо и започвали да придобиват форма пиейки от кръвта и са можели да говорят. Това е било общоприетото вярване. В най-изтънченото гръцко мислене това е било широко разпространено. Отзвукът от този езически възглед за смъртта като “горчивина” показва до каква степен гръко-римската култура е повлияла на юдейските лидери.
И така те обвиняват Исус, че се прави на по-велик от Авраам и пророците: „Авраам и пророците са мъртви, нима Той вярва, че е имунизиран срещу смъртта?“ А те вече бяха узнали, че Той е по-велик, понеже Авраам и пророците, с редките изключения на Илия и Елисей, не са вършили чудеса. Животът и делата на нашия Господ нямаха равни на себе си. Целта на тяхното осъждане не беше търсене на истината, но подигравка. В отговор Исус заявява, че въпреки упоритите им опити да Го опозорят, то Бог, Неговият Отец, Го почита. Наричат Бог свой Отец, но не обръщат внимание на очевидното доказателство за Наго. Продължавайки Исус казва: „не е нужно да почитам Себе Си, самопочитанието е нищо, но Бог е Този, който Ме е почел, като работи в Мен и чрез Мен.“ Така Исус отново им дава възможност да признаят Неговата личност, слова и дела. Но пак бива бвиняван, че има демон, отхвърляйки доказателствата за противното. Те отхвърлят всички доказателства, които не отговарят на злите им презумпции. Отец е прославя Исус във всички Негови дела, но те Го отхвърлят, защото отхвърлят Бог. Възвеличавайки себе си, използвайки неправомерно Божието име, сега те отхвърлят Отец, отхвърляйки Исус, Който реално заявява:
Вие не сте познали Отца, когото Аз Съм познал, бих бил лъжец като вас, ако кажа обратното. Вие не можете да разпознаете ръката и присъствието на Бога. Аз спазвам думите на Отец, живея в послушание към Него. Ако се отрека от това кой и какъв съм, ще бъда лъжец като вас.
По-рано, в стих 44 Исус декларира, че бащата на тези религиозни водачи е дяволът, лъжец и убиец от самото начало, демонстрирайки им, че това твърдение се доказва чрез действия им. Това е факт, който светът предпочита да игнорира. Моралът се разкрива чрез характера. Идеята, че не знаем какви са хората, защото не може да видим какво има в сърцето им, е просто една гръцка глупост, а не християнство. Нашият Господ казва, че по плодовете им ще ги познаете, тоест моралът разкрива характера на човека.
Взаймоотношението се доказва чрез действие. Празните изповеди на вяра са твърде често срещани в наши дни. Нашата отправна точка трябва да бъде нашият Господ. По плодовете им ще ги познаете, казва Той. Вярата без дела е мъртва, както заявява братът на нашия Господ Яков. Вярата, в която има дела е изместена от пиетизма с празни думи и благочестиви сърцераздирателни излияния. В твърде много случаи благочестивите думи не са доказателство за вяра. Тези религиозни водачи са се смятали за стълбове на вярата и в същото време са планирали да убият нашия Господ.
В стих 56 нашият Господ смело казва, че вашият баща Авраам се зарадва, като видя Моя ден. Той се радваше, което означава, че се радваше и се възвисяваше. Тъй като това твърдение е в минало време, то може да означава, че Авраам, докато е бил на земята, е видял във видения идването на Христос. Битие 12:3 може би намеква за това. Може би той през целия си живот е въздишал по бъдещото идване на Месията. Според Плъмър:
На старозаветните светии в рая е било позволено да знаят, че Месията е дошъл. Как им е било разкрито това, не ни е казано, но това е яснен факт.
Е, дали Морз или Палмър са прави, е трудно да се каже, но това, което знаем е, че Авраам се е радвал да види денят на Христос, независимо как го е видял. Религиозните водачи побързаха да отговорят, като отново възприеха думите на Христос във възможно най-погрешния смисъл., заявявайки „Ти още не си навършил петдесет години и Си видял Авраам?“ Петдесет години за тях означаваше зрялост, а Исус беше в началото на тридесетте си години. Как е могъл да говори с такова знание за човек, който починал преди повече от две хиляди години? Исус отговаря: „Истина, истина ви казвам, преди да е бил Авраам, Аз съм“ тоест „преди Авраам да е съществувал, Аз бях вечно самосъществуващият“. Исус отново се идентифицира като въплътеният Бог. Те, разбира се, отказват да възприемат това и не искат това да бъде открито.
Йоан в Своя пролог към евангелието говори за Исус Христос като за вечно съществуващия и самосъществуващ Бог Син, Логос. Уникалното самоидентифициране на Бога пред Мойсей в Битие 3:14 ясно гласи: „Аз съм. Аз Съм, който Съм“. Нямаше грешка в това, което нашият Господ каза, и религиозните водачи го знаеха. Техният отговор обаче беше да вземат камъни, за да Го убият, а храмът беше в процес на разширяване и камъните за строежа очевидно бяха струпани наоколо. Нашият Господ тогава просто се скри в тълпата и си замина. Той направи пределно ясно първо, че познава баща им Авраам по начин, по който те не го познават. Второ, Той е въплътеният Бог, вечният логос. Трето, това означава, че Той е Месията от пророчествата. Той бе всичко, което те изповядваха, че вярват, за това кой е Той, а сега те отказат да Го разпознаят. Последствията са ясни. Религиозните водачи наистина са зли, те изповядват, че вярват в Бога и в Неговия Месия, но лице в лице с Него реакцията им е да Го убият. Показателно е, че в дните на нашия Господ центърът на неверието бе храмът. Точно както днес, често в центърът на неверието и скептицизма, под фасадата на религиозност или благочестие е църквата. Те не можеха да Му отговорят, затова се опитаха да Го убият.
Това повдига един по-важен въпрос: могат ли хората да убият Бог? Това е била и е целта на голяма част от човешката дейност, както в църквата, така и в света, да се премахне Бог по някакъв начин. Това е идиотска цел. Човекът си мисли, че като си затваря очите за Бог и като убива Божиите хора тук, на земята, това ще Го елиминира. Човек е във война с Бог и това е една изгубена кауза. Знаменателно е, че в началото на шестдесетте години имахме една много влиятелна мисловна школа – школата за смъртта на Бога. Тя не е изчезнала, просто днес е в основата на повечето доминращи учения в големите семинарии, които се базират на тази мисловната школа. Какво беше основното в нея? Те никога не казаха, че Бог е мъртъв, както вече посочих, но само, че Бог е мъртъв за нас. Дали Той съществува или не, за нас Той е несъществен и затова каквото и да имаме с Бог, то за нас е мъртво. Това е все едно да сложиш ръката на очите си и да кажеш, че няма слънце. За съжаление, нашата епоха е изградена върху тази презумпция, една невероятна заблуда, съзнателно самозаслепяване.
Преди няколко години тук беше Тимъти Лонг, който работеше за нас преди да се премести. Някои от вас, които са били тук тогава, го помнят. Преди това той беше мисионер в Папуа и Нова Гвинея. И той описа едно заболяване, което съществуваше там, въпреки че изчезваше с изчезването на канибализма – куру. K-U-R-U. Канибализмът е водел до лудост. Туземците са го знаели, но са се отдавали на него, защото са смятали, че като изядат този или онзи могъщ воин, когото са били заловили или убили, ще придобият неговата сила и си е заслужавало, колкото и за кратко да е усещането, без значение какво ще им се случи след това. Е, докато Тим все още беше тук, във Великобритания се случи нещо, може би си го спомняте, болестта луда крава. Крави, които полудяха, а също и овце. Защо? Защото ги хранели, с преработени храни, които включвали странични, отпадъчни продукти от заклани говеда и овце, така че те се превърнали в „канибали“ и полудели. За известно време английското говеждо и агнешко месо беше забранено да се внася на континента, защото се страхуваха, че може да се предаде на хората. Но хората няма да научат това, което се случва в момента. В Китай например, има „едно дете“ политика. И всички жени, които са бременни след раждането на едно дете, биват принудително подлагани на аборт и сега има процъфтяващ пазар на тъканите от тези абортирани бебета. И все пак целият научен свят, начело с китайските учени, независимо дали става дума за хора или животни, знае до какво води канибализмът, до куру и подобни оплаквания в зависимост от вида. И въпреки това тези неща продължават.
Когато хората воюват срещу Бога, те се самоубиват и губят чувството си за причинност. Това постоянно ме изумява, макар че не бива да се учудвам. Виждал съм го толкова често, как хора в греха губят здрав разум и правят неща, които в крайна сметка водят до самоунищожението им. Лидерите, религиозните водачи водеха война срещу Бог, опитвайки се да елиминират Него, Христос, както и последователите Му. Затова те изпращали хора надлъж и шир, за да залавят християните, но това унищожи и тях, и храма, Йерусалим и цяла Юдея. Нашият свят днес не иска да научи урока си, че това е самоубийствен курс и ако не се покае, също ще загине. Хората никога не могат да победят във война срещу Бога.
Нека се молим.
Отче наш, благодарим Ти за Твоето слово. Благодарим Ти, че нашият Господ е нашият изкупител, нашият цар, нашият щит и нашият защитник. Направи така, че като гледаме живота си, винаги да помним колко често греховете и грешките ни са ни довеждали до беди и колко често Твоята провиденческа грижа ни е избавяла, пазила и благоденствала. О, Господи, Боже наш, колко си велик и ние Те хвалим и Ти благодарим. В името на Христос, амин.