Истина и свобода (Йоан 8:30-49) – Ръшдуни, поучение от предицата “Евангелието на Йоан” 1993-1994

източник: Gospel Of John – Truth and Freedom

Нека се поклоним на Бога. Не на нас, о, Господи, не на нас, а на Твоето име въздай слава. Заради Твоята милост и заради Твоята истина. Помогни ни, о, Боже на нашето спасение, за слава на Твоето име и ни избави и очисти от греховете ни заради Твоето име. Нека се помолим.

Отче наш, благодарим Ти, че Ти си съдия над небето и земята. Че бъдещето на всички неща зависи от Теб. Че само Твоята суверенна благодат може да ни направи цели и че в пълнотата на времето, както си родил Своя Единороден Син, ще изведеш пълнотата на Твоята победа, така че Твоята правда, Твоето правосъдие да покрият земята, както водите покриват морето. Направи ни винаги уверени в Твоята победа и смели в Твоето служене. В името на Христос, амин.

Писанието е Йоан 8:30-49. Темата ни: Истина и свобода. Йоан 8:30-49.

(30) Когато говореше това, мнозина повярваха в Него. (31) Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; (32) и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. (33) Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога никому не сме били слуги; как казваш Ти: Ще станете свободни. (34) Исус им отговори: Истина, истина ви казвам, всеки, който върши грях, слуга е на греха. (35) А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. (36) Прочее, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни. (37) Зная, че сте Авраамово потомство; но пак искате да Ме убиете, защото за Моето учение няма място във вас. (38) Аз говоря това, което съм видял у Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща. (39) Те в отговор Му казаха: Наш баща е Авраам. Исус им каза: Ако бяхте Авраамови чада, Авраамовите дела щяхте да вършите. (40) А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил. (41) Вие вършите делата на баща си. Те му рекоха: Ние не сме родени от блудство; един Отец имаме, Бога. (42) Исус им рече: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати. (43) Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето учение. (44) Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. (45) А понеже Аз говоря истината, вие не Ме вярвате. (46) Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ме вярвате? (47) Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога. (48) Юдеите в отговор Му рекоха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш бяс? (49) Исус отговори: Нямам бяс; но Аз почитам Отца Си, а вие Ме позорите.

Тук имаме натегната конфронтация поради факта, четейки, че мнозина повярваха в Него. Казаното от Него в предходната част, стихове от 20 до 29, е породило вяра у мнозина. Така че омразата и конфронтацията сега се бяха засилили, бяха се увеличили. На тези, които Му повярваха, Исус каза: “Ако пребъдвате в Моето слово, тогава наистина сте Мои ученици и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни”. Един исзледовател на писанията, Плъмър, перифразира тези думи така: “Ако пребъдете в словото Ми така, че то да стане постоянно състояние на живота ви, тогава сте Мои ученици в истината, а не само наглед, от увлечение за момента”. Думите “вие” и “аз” са централните точки в тези слова. Да пребъдваме означава да се подчиняваме на Неговото слово и нещо повече, то става състояние и естество на нашия живот. Тогава ние сме в истината, в Исус Христос, който ни прави свободни. В стих 33 ни се казва, че те Му отговориха, въпросът е повдигнат: кои са те? Дали това се отнася за онези, които са повярвали, или за Неговите врагове? Презрението в тона на въпроса сочи, че става въпрос за невярващите. Като Авраамово потомство те твърдяха, че никога не са били в робство на никого. Това беше абсурдно твърдение, защото Израил и Юдея дълго време бяха в робство на един народ след друг, а в момента бяха в робство на Рим. Може би те са имали предвид факта, че никога не са били лично роби на друг човек. Във всеки случай отговорът на нашия Господ е да определи робството като религиозен факт. Всеки, който върши грях, е слуга или роб на греха.

Думите „който върши грях“ предполага и пребъдване в греха. Когато грехът стане наша втора природа, ние сме в негово робство. Тогава свободата ни е изчезнала и е необходима външна сила, която да ни даде свобода. От гледна точка на библейския закон робството е принудителна работа. По една или друга причина сте били осъдени да възстановите щетите и сте изплатили дълга, който сте направили, или наказанието, като сте били в робство от няколко дни до шест години. Тук се прави разлика между свобода и робство. Робът или принудителният работник не е пълноправен член на семейството, въпреки че живее с тях, докато не изплати дълга си. Той може да бъде изпратен, когато изтече срокът му на служба, докато един син си остава член на семейството.

В тридесет и седми стих Исус открито обръща внимание на плана на религиозните водачи да Го убият. Те наричат себе си Авраамово потомство и физически са Авраамови потомци, но духовно не са Авраамово семейство, защото искат смъртта на Исус. Тъй като религиозно са чужди на Авраам, думите на нашия Господ нямат място в живота им. Тяхната враждебност е към Христовите думи. Те не са част от завета на Авраам, иначе биха се подчинили на думите Му. В тридесет и осми стих Господ обръща внимание на различното им потекло. Исус е Божият син и също така истинският син на Авраам, докато те са религиозни чужденци. Религиозно и заветно те са далеч от Авраам и техните думи и дела показват ясно, че по природа те са чужденци.

Продължавайки нататък виждаме техният възмутен отговор: Авраам е наш баща. Но Исус им отговори:

Ако бяхте Авраамови деца, щяхте да вършите Авраамовите дела.

Между вярата и действието има единство. Да изповядваш, че си от истинския завет, а на практика да го отричаш, е противоречие. Казано на съвременен език, те са били антиномисти. Те са изповядвали завета само по име, а не във вяра и дела. Заради това се опитваха да убият Онзи, който им бе казал Божията истина. Авраам не би направил това, но в това отношение те са последователни. Авраам не е техният истински баща. Те отговарят, за да поддържат тезата, че не са родени в блудство, намеквайки, че Исус е незаконно роден, а не те. Хвалят се с физическия си произход и не се занимават със заветния въпрос. Нещо повече, юдеите добавиха: ; имаме един Отец – Бога. Това обвинение, че е незаконно роден, не е било повдигано по времето на нашия Господ, освен в този отделен косвено, а не открито. Било е така понеже е било необходимо наличието на свидетели на живота, раждането, смъртта и възкресението на Христос. Едва след като това поколение си беше заминало, те започнаха да измислят истории за Неговата предполагаема нелигитимност и за много други аспекти на живота Му, за да прикрият истината. Но сега нашият Господ им казва, че въпросът е морален и заветен. Ако те бяха Божии деца, щяха да обичат Неговия Син; тъй като това не беше така, те бяха отговорни за всички грехове от Адам до днес. Това е много ясно заявено от нашия Господ в Лука 11:37-51. Това е пасаж, който не се проповядва често и за който не се говори често, но е много, много важен. Нашият Господ там казва:

Горко на вас! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха. И така, вие свидетелствате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.

С други думи, вие строите паметници на пророците, които бащите ви са убили, и не искате да се изправите пред факта, че не сте по-различни. Затова каза Божията премъдрост Ще им изпратя пророци и апостоли и някои от тях ще убият и ще преследват, за да се изисква от това поколение кръвта на всички пророци, която е пролята от създанието на света. От кръвта на Авел до кръвта на Захария, която загина между олтара и храма, истина ви казвам, тя ще бъде изискана от това поколение.

Това е много важно твърдение, а нашият Господ казва просто следното: когато излезем извън Завета, когато навлезем в света на греха, ние ставаме наследници не на Завета, а на всички грехове от убийството на Авел от Каин до наши дни. Тогава ние сме в завет със смъртта, изоставили сме Божия завет и сме поели отговорността, която бележи света на греха, и носим наследството на тази вина. Много ясно е, че всички ние сме наследници не само генетично по отношение на собственост, но и морално, ние сме или наследници на завета, или наследници на осъждането. Затова нашият Господ изисква от нас да познаваме истината и да ѝ бъдем верни. В морално отношение религиозните водачи бяха слепи и мъртви. Те не можеха да чуят нито речта Му, жестовете, нито словото Му, смисъла Му. Причината за това е ясно посочена в стих 44. Те са чужденци, баща им е дяволът, изкусителят от Едем. Той е силата за злото и вие, казва нашият Господ, изявявате религиозно природа му като негови деца. Следователно вие ще манифестирате неговата природа и ще изпълнявате неговата воля. Той е убиец от самото начало и мрази истината, отрича я, защото в него няма истина. Лъжата е нещо пръсъщо за неговата природа. Неспособността на религиозните водачи да повярват на Исус, когато Той говори истината, се дължи на факта, че те принадлежат към света на лъжата.

Основната лъжа, Битие 3:5, е, че всеки човек е свой бог и законодател, свой собствен определител на доброто и злото. В обемната литература по демонология има една любопитна и повтаряща се нотка. Хората се продават на дявола под една или друга форма и той ги облагодетелства за известно време, а след това биват предадени. И защо не? Човек, който вижда себе си като бог, ще направи едно – ще предаде всички останали, които също твърдят, че са богове. Ето защо безбожниците наистина се провалят. Те са разпръснати от времето на Вавилонската кула до наши дни. Никой от тях не може да осъди Исус, че някога е съгрешил, понеже Той бе безгрешен и говореше истината. Тъй като Той казва истината и самия Той изразява истината, те не Му вярват. Скритият факт е, че те не Му вярват, защото обичат и почитат лъжата. Който е от Бога, той чува Божиите думи; следователно вие не ги чувате, защото не сте от Бога. Тяхната морална природа определя какво ще чуят. Абсурдният отговор на това от страна на религиозните водачи е да обвинят Исус, че е самарянин. Той бе прекарал няколко дни в Самария, но като допълнение те го обвиниха и, че е обладан от дявола. Отговорът на нашия Господ е кратък: Аз нямам дявол, по-скоро почитам Моя Отец, а вие позорите Мен и следователно Моя Отец. Ясно е, че Той обвързва учението за истината със Своята личност. В Йоан 14:6 Той казва:

Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

Истината е най-малкото морален факт, а най-вече това е самият Исус Христос. В съвременния свят истината е отделена от морала и е ограничена до фактология. Така че две плюс две е истина, но да се каже, че хомосексуализмът е зло, се смята за мнение, защото библейският морал по дефиниция не може да бъде истина. Нашият Господ основава истината не само на морала, но и на Себе Си, на Своята личност като въплътен Бог, като истината на цялото творение, на цялото битие. В Божието творение не може да има друга истина освен тази на Бога, така че всяко усилие да се опитаме да изпитаме свободата и истината извън триединния Бог е стъпка към смъртта. Само истината може да ни направи свободни и живи, защото Христос, истината, е живот. Всичко това е заявено от Йоан в пролога Му: Словото, което е Бог, сътвори света и сега дойде в него, за да изкупи Своето паднало творение. Благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос в Неговата личност. Светът не можеше да проумее, да разбере или да обхване тази истина, но ще бъде съден от Него.

Нека се помолим.

Господи наш и Боже наш, благодарим Ти за това Твое слово. Благодарим Ти, че Исус Христос е пътят, истината и светлината. Че в Него ние сме наследници на цялото творение и сме освободени от наследството на целия съд от убийството на Каин до наши дни и до края на времето. Направи така, че винаги да помним Твоята благодат и милост, в името на Христос, амин.

Въпроси и отговори

Въпрос: Тук Христос казва, че те не могат да Го чуят, не могат да разберат истината, а в Римляни 1 Павел заявява, че невидимите неща се виждат ясно от нечестивите, но те ги отхвърлят. Не съм наясно с разграничението.

Отговор: Да. Това, което имаме, е описан морален факт, епистемологичният факт по отношение на познанието е, както казва Павел, с всички неща на небето и земята. Фактът на сътворението, фактът на Бога, фактът на триединната природа на Божеството са познати на хората, защото Бог е творецът и е оставил отпечатъка на познанието за Него върху всеки атом от нашето същество. В морално отношение обаче Павел казва, че ние се въздържаме, потискаме истината в нашата неправда или несправедливост. И така, налице е епистемологичният факт, той е неизбежно знание, моралният или етичният факт, че хората отказват с цялото си същество да видят истината и я потискат. Нашият Господ казва, че те не го виждат, защото не искат да го видят.

Въпрос: Те виждат, но не разбират. Тяхната презумпция е грешна и отправната им точка е в грешна посока. За да разберем каквото и да било то трябва да е чрез Бог. Може да имаш знанието, но ако не вървиш с Господа няма как да имаш разбиране.

Отговор: Ако отхвърлите Бога, тогава цялото ви възприятие се променя, изкривява се. Често си мисля за твърдението за Чарлз Дарвин. Когато го предизвикват, той признава, че няма как да обясни окото, как би могло да еволюира, как биха могли да се случат милиони вариации, за да се получи око. Как е функционирало предното око и каква е била ползата от него. Е, разбира се, целият въпрос е, че всичко в неговата теория изисква милиони, милиарди и трилиони чудеса. По отношение на окото той беше принуден, когато го предизвикаха, да признае: имам проблеми с това, не знам как може да се обясни, но не искаше да продължи по-нататък. Това беше от ясно по-яснп, но нито той, нито наследниците му някога се изправиха пред факта, че имат монументална вяра в случайността. Е, това е морална слепота, а именно такава има падналият човек – морална слепота. Той не иска да види истината, защото не иска да я знае, тя го осъжда.

Въпрос: В какво е вярвал Чарлз Дарвин?

Отговор: О, той вярваше в ултимативността на шанса, ако беше достатъчно честен да го заяви. Не е бил честен дори при написването на книгата, защото това, което е правил през цялото време, е да настоява за вариациите на случайността, а след това в един пасаж, за да се увери, че няма да бъде атакуван твърде силно, пише неясно за сила или разум зад всичко това, което беше подхвърлено, за да задоволи евентуален критик. Така че той наистина не вярваше в нищо друго освен в себе си.