Злото – Ръшдуни, поучение от предицата “Евангелието на Йоан” 1993-1994

източник: The Gospel of John – Evil

Йоан 7:45-53

(45) Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които им казаха: Защо не Го доведохте? (46) Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така (като този Човек). (47) А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени? (48) Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него? (49) Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето! (50) Никодим, който беше ходил при Него през нощта и който беше един от тях, им каза: (51) Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши? (52) Те в отговор му казаха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че няма пророк, който да се е издигнал от Галилея. (53) И всеки отиде у дома си.

В този текст се сблъскваме лице в лице със злото и неговата всеобхватност. Човечеството в по-голямата си част не желае да признае истинската природа на злото. Хората не искат да се разкрият и ако бяха честни, щеше да им се наложи да признаят, че са зли. През 20-ти век по-голям процент от човечеството е било унищожено от войни, масови убийства, изтезания, лагери за робски труд, глад, религиозни преследвания и т.н., и т.н., отколкото когато и да било преди в историята. И въпреки това ние се хвалим с високата си цивилизация и с просвещението си. Именно Елиът в “Книга на мъртвите” от ХХ век събра и публикува всички статистически данни за масовите убийства и ужасите на този век, който все още не е приключил. Книгата му не беше приета добре. Не само това, но и по време на продължаващия ужас в Съветския съюз, политици, интелектуалци, медии, много от духовниците, преподаватели и др. настояваха, че Съветският съюз е велик и благороден експеримент. Най-великият по рода си в историята. Спомням си добре как през тридесетте години, когато Сталин отнема цялата храна на селяните в Украйна и ги подлага на жесток глад, като най-ниската оценка беше, че са загинали 6 милиона души. Някои други оценки достигат до 13 милиона и въпреки че имаше очевидци, които видяха какво се е случило, медиите на Запад, преподавателите и политиците отказаха да го признаят.

Спомням си много ясно гнева на един професор от Бъркли, когато повдигнах въпроса за този ужас. Хората не искат да се изправят срещу злото, защото са зли и смятат, че техните пътища са справедливи и ще постигнат това, което искат. В онези дни да критикуваш Съветския съюз означаваше да бъдеш морално пропаднал и зъл. Далеч по-лошо от това е, че в така наречения свободен Запад сега имаме аборти, хомосексуализъм, евтаназия и все по-голямо презрение към морала, омраза към доброто и угаждане на злото. За разлика от други държави в миналото, които се хвалеха със злото си, Съветският съюз твърдеше, че се е отървал от враговете си. Но какво да кажем за нас? Как така неродените бебета са врагове? Злото сега има усмивка на лицето си и е фарисейско до мозъка на костите си. Като знаем това за нашето време, не бива да се учудваме когато самите религиозни водачи са виждали в Исус свой враг. Тези хора са били привидните защитници на Божия закон, който те са тълкували по нов начин, за да го направят да означава нещо друго. Те бяха защитници на храма и на поклонението, а го бяха осквернили. Нашият Господ неведнъж е говорил открито за тяхното лицемерие, както свидетелстват тези думи от Марк 12:38-40:

„И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата – тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.“

Това е едно от най-кратките осъждания на лидерите, религиозните водачи на деня, от нашия Господ. В него ясно се посочват претенциите на религиозните водачи и тяхната неморалност. Да се ограбват вдовиците от домовете им чрез измама е особено зло в очите на Бога. Бог казва, че беззащитните трябва да бъдат защитавани, а не експлоатирани. Същността на злото се състои в това, че през голяма част от времето то претендира да е истинското добро, а доброто нарича зло. Целият морален ред е обърнат. Омразата към Бога, моралът в Божия народ бележи злите. Съветският съюз се провъзгласи за истинския ред. Безбожниците в църквите настояват за своето превъзходство над Христовото стадо, което презират и опорочават.

В нашия текст виждаме това страстно и религиозно, макар и безбожно презрение. Първо, служителите, които са изпратени да арестуват Исус, връщайки се при първосвещениците и фарисеите, за да докладват, че този човек не е престъпник и никой някога не е говорил човек като него. За това те си спечелиха презрението. Обърнете внимание на единството, за което говори Йоан тук между първосвещениците, тоест садукеите, и фарисеите. Обикновено те бяха ожесточени врагове, но сега бяха обединени в омразата си към Исус и второ, техният стандарт е радикално хуманистичен. В стих 48 те казват:

Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него?

Сякаш това е окончателно. Елитът на нацията е против Исус, как смеят да имат друго мнение. Е, това го имаме и днес, нали медиите се държат така, сякаш ако не си съгласен с тях, някак си принадлежиш към порочно малцинство. Днес хората биха казали, че нито Върховният съд на САЩ, нито Конгресът признават твърденията на Исус и Библията, вярват само суеверните хора. Не са се променили много от времето на нашия Господ.

На трето място лидерите признават, че народът до голяма степен е повярвал в Исус. Затова те казват: “проклет е този народ, който не познава закона”, стих 49. Народът, чиито водачи привидно бяха те, получи само тяхното презрение. Днес онези, които гръмко прокламират убежденията си в демокрацията, са най-малко готови да уважават народа, ако той не е съгласен с тях. Те го използват и злоупотребяват с него.

След това, четвърто, Никодим се изказва, за да постави под въпрос смисъла на тяхното осъждане преди всяко официално изслушване. Това очевидно е беше незаконно. Те трябваше да заседават като съдии, но въпреки това прибързано Го осъждаха. Като управници и съдии над народа как можеха да осъдят някой човек без изслушване? Това беше въпросът на Никодим. Библейският закон не позволява дори произнасянето на присъда по признание без потвърждение. Как тогава те можеха да действат и да говорят така?

На пето място, в стих 49 народът е наречен “проклет”. На практика те отлъчват целия народ, без да преминат през откритата процедура за това. Ако народът не им се подчиняваше, те тогава са едно нищо. Ако пък ги следваха, в техните очи народа си остава глупав и прост. Те не уважаваха никого освен себе си.

След това шест, народ е описан като непознаващ закона. В действителност народът беше много добре образован в областта на закона. Именно фарисейските допълнения към закона и вярванията на садукеите бяха това, което народът не познаваше. Един американец може да познава Конституцията на САЩ отзад напред и въпреки това да не знае как Върховният съд на САЩ я тълкува. Но това не го прави невеж по отношение на основния закон на страната.

Тогава седем, началници бяха предизвикали служителите с думите: ” Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него?“ Почти веднага Никодим оспорва опитите им срещу Исус като беззаконни. Той подкопава твърдението им, че Исус не е имал достойни поддръжници, имало е редица видни хора тогава, малцинство, но все пак е имало хора, които са вярвали в Исус. Но това не бе признато и сега водачите се отнасяха презрително към Никодим. Те на практика казваха, че всеки, който не е съгласен с тях, не може да има никаква позиция, и това все още е често срещана тактика. Ако не сте съгласни с нашия самоназначил се елит, очевидно сте невежи. Никодим не се е изказал в полза на Исус, а само в полза на законното производство. Той настояваше за справедливост, а не за линч и затова те се обърнаха срещу Него. Те отказаха да признаят, че Никодим е бил прав. Вместо това избраха да тълкуват забележките Му като защита на Исус, защита, защото Никодим е настоявал за справедливост.

В нашето време, както и преди, отново сме изправени лице в лице със злото и неговата силна самонадеяност, която е на власт и използва властта по порочен начин. Неспособността ни да се изправим срещу злото често започва от самите нас. Познавах един човек, чудовище на егоцентризма и презиращ всички останали, включително семейство и роднини, смяташе, че като добър човек няма нужда от църква и Библия. Беше готов да рискува рая, ако той съществуваше. Не можеше да разбере как Бог изобщо би могъл да го отхвърли, имайки предвид живота си до сега. Никой не споделяше мнението му за себе си. Ако не успеем да оценим собствената си греховна нагласа, едва ли ще успеем да разпознаем нейните измерения в света около нас. Твърде много хора, изправени пред злото, се сриват, защото подобно познание е прекалено голямо за тях. Да видиш злото, познаването на злото, е ужасяващ факт, защото дава способност да се види всеобхватността на това, което е срещу нас. Ето защо единствено християнинът може да се изправи срещу злото и да го разпознае такова, каквото е, защото знае, че има по-велик – Бог Син, Бог Отец, Бог Дух, и така може да победи злото. На злото може да се противопостави само чрез познанието ни за Бог чрез Христос. Знаем, че злото не може да премине границите, които Бог му е поставил. Молитвата на нашия Господ включва тази молба:

“Не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от злото.”

Някои превеждат последното изречение като “избави ни” или “спаси ни от злото”. Други поставят под въпрос този възможен прочит, като от текста е малко трудно да се определи кое е то и вероятно и двата превода са приемливи. Но това, което е ясно, е, че макар да не трябва да се концентрираме върху злото, трябва да се молим за избавление от него. Не трябва да бъдем негови жертви, а победители над него. Когато нашият Господ ни заповядва да се молим “избави ни от злото” или от лукавия, Той не ни заповядва да направим нещо, което е невъзможно, а само това, което може да бъде направено. И така, ние сме длъжни да се молим злото да бъде посрамено или да бъде променено, или да бъде унищожено, ако е необходимо. Това е в Божиите ръце всеки път, когато се изправяме срещу него. Това е наш дълг! Не можем да се справим със злото, докато не сме готови да се молим “избави ни от злото” и да знаем, че когато се молим така, молим Бога да направи нещо по въпроса в Неговата мъдрост, а не в нашата мъдрост. Може да искаме да видим злото напълно разбито и унищожено или да искаме да го пощадим, защото, макар да сме недоволни от него, искаме нашите решения за него и Бог вижда това. Единственото, което Той иска от нас, е да се молим: “избави ни от злото”. Нашият Господ се сблъска със злото и сега е победител над него. Той унищожи властта на греха и на смъртта в собствения си живот и ни направи членове като последния Адам на Своето ново човечество. Така че сега ние сме хората на новото творение. Затова сме повече от победители и можем да се молим “избави ни от злото” и да бъдем чути.

Нека се помолим!

Отче наш, благодарим Ти за това Твое слово. Благодарим Ти, че Твоят син, нашият Господ, нашият Изкупител, се изправи срещу злото в цялата му чудовищност, унищожи властта на греха и смъртта и ни направи членове на Своето ново творение. Дай ни възможност чрез Твоя дух да водим добрата битка на вярата, да се молим, както си ни заповядал, да оставим нещата в Твоите всемогъщи ръце, знаейки, че Твоята любов към нас е по-голяма, отколкото можем да си представим, и Твоята закриляща грижа надхвърля въображението ни. Колко си велик, о, Господи, и ние Те възхваляваме. В името на Христос, амин.

Въпроси и Отговори

[Въпрос] Трябва да се изправяме срещу злото, защото ако го толерираме по някакъв начин, ако сме самодоволни, заобиколени от злото, то ще ни победи.

[Ръшдуни] Да. Проблемът в нашето време е, че вместо да се изправят срещу злото, християните се оттеглят от света и злото около тях и се опитват да се скрият в църквата. И един наш приятел, един от най-големите политолози на този век, благочестив католик, отбеляза, че един от проблемите на нашето време е, че протестантите са създали от църквите си монашески общности от женени свещеници и монахини, които се оттеглят от света. И така една огромна сила за Христос се оттегля в църквата, сякаш тя е техен манастир или обител където те няма да мислят за света там. И аз вярвам, че когато християните започнат да се молят “избави ни от злото” и да казват “Господи Боже, Ти си способен, справи се със злото, тъй като то се изправя пред нас навсякъде около нас и в света като цяло”, тогава ще видим как светът драматично се променя. Но сега това е монашеско оттегляне и на практика капитулация.

[Въпрос] Така че това ли е една от целите на злото – да накара християните да реагират?

[Ръшдуни] Мисля, че е така. Един поет преди няколко века и то не най-добрият от поетите, но понякога много показателен в прозрението си, написа стих, който е класически. Видях как Божият пръст излезе, давайки тяло на злото, за да бъде то отхвърлено завинаги. С други думи, Бог позволява на злото да се развие, за да осъзнаем какво е то, така че след това да се обърнем към Него, да се обърнем към Неговото Слово-Закон и да осъзнаем, че светостта има задача не да бъдем обладани от злото, а да го победим. И виждате ли, когато църквата стана пиетистка и се оттегли от света, тя се отказа от тази задача, отказа се от това призвание. И ме учудва как в църковни и други християнски общности казват, че християнинът няма отговорност да се бори със злото в този свят. Това е ужасяващо.