Свобода и закон – Ръшдуни, поучение от поредицата “Политика и свобода”~ 1966 г.

Източник: Liberty and Law

Само за един ден преди около три-четири години Върховният съд на САЩ каза “не” на една съвсем обикновена училищна молитва и в същото време каза “да” на две хомосексуални списания. И в двете решения Върховният съд смяташе, че нанася удар в полза на свободата. Веднага се появява въпросът: свобода за какво и от какво? И отговорът е за свободата на човека от истината. И въпросът, пред който трябва да се изправим, защото днес той се поставя от всички страни е „необходима ли е истината“.

Историческата предпоставка на западната култура е била, че единствената валидна основа и източник на социален ред е истината. А истината е религиозна концепция, така че единственият истински въпрос е бил коя религия. И през цялата история на Запада хората са се опитвали да установят своите общества върху определена концепция за религиозната истина. Това е потвърдено от „Уестминстърски стандарти във управлението”, глава 1, параграф 4:

Истината е в реда на нещата, а големият критерий за истината – нейната склонност да насърчава светостта според правилото на нашия Спасител: “по плодовете им ще ги познаете”. Никое мнение не може да бъде нито по-вредно, нито по-абсурдно от това, което поставя истината и лъжата на едно ниво и представя нещата все едно, че е без значение какви са мненията на хората. Напротив, те са убедени, че между вярата и практиката, между истината и дълга съществува неразривна връзка, защото в противен случай не би имало никакво значение нито да се открие истината, нито да се приеме.

Някога това е било една от основите на западната култура. Всички се съгласяваха с това, независимо дали бяха протестанти или католици. Те вярваха, че най-вредното, най-опасното, най-абсурдното нещо, по думите на Уестминстърския стандарт, е да се представи, че е без значение какви са мненията на човека и че истината и лъжата са с еднаква тежест.
Хората са се борили и са умирали за убеждението, че истината е основна за социалния ред. И тази истина е християнската истина – богословската истина. Тази идея устоява до Френската революция и оттогава насам е постоянно атакувана. Днес един служител да заяви, че за социалния ред е важно какви са възгледите на човека, какво е неговото богословие, означава само едно нещо – да плаши хората. Толкова сме свикнали да вярваме в тази идея, че вече сме безразлични за това.
Върховният съд обаче направи още една крачка напред, казвайки, че е не само въпрос на безразличие, но е и опасно за обществото, ако потвърдим, че истината съществува. Това осмиване на истината стана много, много явно с Френската революция и достигна своята кулминация при Карл Маркс. Маркс осмива идеята за истината и когато казва: “Религията е опиумът за народите”, той има предвид, че гладът за истина, теологичната истина е опиум за масите, защото обществото не може да бъде изградено върху истината, истината е митична. Той заявява:

Държавата не трябва да се изгражда на базата на религията, а не разума на свободата. Само грубиян и невежа може да твърди, че теорията за превръщането на идеята за държавата в независима (т.е. от истината) е мимолетна прищявка на съвременните философи.

По-нататък той казва:

Философите само са интерпретирали света по различни начини. Смисълът обаче е да го променим.

Сътрудникът на Маркс, Фридрих Енгелс, в своята възхвала на Маркс пише:

Нашата диалектическа философия отменя всички понятия за абсолютна и окончателна истина, както и всякакви абсолютни човешки условия, които им съответстват. За диалектиката нищо не е окончателно, абсолютно или свещено. Тя разкрива относителността на всички неща и за нея не съществува нищо друго освен непрекъснатия процес на развитие и промяна.

Така за Карл Маркс, както и за Енгелс, тъй като няма истина, всеки човек е закон сам за себе си, че логичното, практичното и най-мъдро състояние е анархизмът, пълната анархия! След това допълвайки, че понеже това е социално неосъществимо, затова алтернативата е тоталният етатизъм и, че всяка алтернатива на това би била държава, основана на теология, защото ако сме казали, че има истина и обществото трябва да се основава на концепцията за истината, то ние създаваме в крайна сметка теологична основа на държавата.

Отделянето на свободата и държавата от истината, на закона от истината не се ограничава само до марксизма. То е характерно за фабианството, за екзистенциализма, за модернизма в многобройните му форми и за много други (всъщност за всички) наши съвременни философии. А разграничаването на свободата от истината все повече се превръща в политика на Върховния съд на САЩ. Съдия Уилям О. Дъглас свързваше релативизма със свободата, а истината – с тоталитаризма. В своя труд “Свободата на ума” той е кава:

Затова да се каже, че търсенето на истината не е мисия на човека, може да се стори на някои върховен грях. Но онези, които изграждат политическа система въз основа на своята истина, създават тоталитаризъм.

По-нататък той казва, че борбата за свобода в човешката история е борба срещу господството на истината, че човекът е ставал свободен постепенно, когато е отхвърлял самата идея, че има истина, когато постепенно е утвърждавал, че всички неща са безразлични, че за реалността няма истина или лъжа. И така, казва той, крайно време е да се откажем от истината и да създадем общество върху идеята за свобода. И отново ще цитирам съдия Дъглас: “Истината не е цел, защото в повечето области никой не знае какво е истина”.
За съдия Дъглас, както и за много, много други представители на тази школа, която е господстващата в юриспруденцията днес, това означава, че законите, ограничаващи свободата, трябва да бъдат изоставени в името на свободата. Ето защо Дъглас, заедно с тези други юристи, е скептично настроен към законите срещу порнографията, срещу подривната дейност, срещу различните форми на сексуални извращения; те не са работа на правителството, защото всички тези идеи включват предположението, че има истина и че определени форми на сексуално поведение или определени мнения (политически или други) са погрешни, защото се отклоняват от истината. Определени видове текстове са порнографски, защото не отговарят на митичен, морален стандарт.
В друг свой труд, “Америка предизвикана”, съдия Дъглас заявява:

Свободата в този широк смисъл е крайната цел на доброто общество…

Странно как се прокрадва тази дума “добро”, когато той е изоставил идеята, че има нещо или добро, или зло.

… Свободата в този широк смисъл е крайната цел на доброто общество. Ние имаме институциите, както и традициите, които правят тази свобода възможна. Това е единственото смазващо предимство, което имаме пред комунистическитя лагер

Възражението му срещу комунизма е, че там наистина вярват в своята специфична версия на истината и затова не са напълно свободни. В тях все още има следи от консерватизъм. Според съдия Дъглас всичко трябва да е свободно. В още едно свое произведение – “Манифест на демокрацията”, той пише:

Ние вярваме, че изчезването на която и да е цивилизация, култура, религия или начин на живот е загуба за човечеството.

Разбирате ли смисъла на това? Изчезването на всяка цивилизация, култура, религия или начин на живот е загуба за човечеството. Нещо повече, той вярва, както и други, че опитът за унищожаване или премахване на която и да е от тях е геноцид. Това означава, че християните са много, много виновни, когато се опитват да обърнат канибали от канибализма. В края на краищата това е религия, това е техният начин на живот. И кой може да каже, че той е фалшив и, че нашата позиция е вярна? В този смисъл трябва да има пълна свобода за всяка позиция.
И наистина, днес имаме всякакви съдебни дела в процес на унищожаване на всеки вид законодателство, което би се основавало на идеята за истина. В Сан Франциско, Калифорния, са заведени две дела, в които се оспорва правото на всеки държавен орган да нарушава гражданските свободи на хората, когато има закони срещу наркотиците. И делото е подкрепено от тези, които смятат, че техните граждански свободи се нарушават от законите срещу наркотиците. По същия начин днес се правят опити да се каже, че всяка форма на извращение трябва да има законен статут, защото е нарушение на гражданските свободи, ако такива практики бъдат забранени.
Тук имам доклад на Конгреса от 1964 г., серия от изслушвания, в които сдружението „Матачин“, общество на хомосексуалисти, се явява пред комисия на Конгреса, протестирайки, че гражданските им свободи се нарушават от законодателство, насочено срещу тях, настоявайки да бъдат защитени гражданските им права като малцинствена група. В хода на спора председателят на сдружението заявява, че общият брой на заетите в държавната администрация е около два милиона и половина и ние смятаме, че в държавната администрация има двеста хиляди, четвърт милион хомосексуалисти. След това той продължава, което е доста интересно, да цитира в подкрепа на своята позиция, теорията за пълната свобода за всички идеи и отричането на съществуването на каквато и да е морална истина, използвайки цитати на много духовници. В този момент един от конгресмените, г-н Дауди, вижда, че това е прекалено много за него, взема Библията и започва да чете от нея различни пасажи, които се отнасят до библейското осъждане на хомосексуализма. Цитира Левит 18:22, от Новия завет, различни пасажи от Свети Павел, и завършва с думите:

Божието осъждане на това е недвусмислено. Господ казва, че това е грях на мерзост и те непременно ще бъдат умъртвени; кръвта им ще бъде върху тях. Не мога да разбера как можете да тълкувате това по начина, по който го правите, или че дори може да има различно мнение по отношение на това, което се казва в него.

А председателят на сдружението “Матачин” заявява:

Това е въпрос на теология. Смятам, че богословска дискусия от страна на член на Конгреса в това му качество е крайно неподходяща съгласно Първата поправка на Конституцията.

С други думи, истината няма връзка със закона, а освобождението трябва да е от истината.
Тази позиция не е нова. Посочих, че тя води началото си от времето на Френската революция, а големият защитник на тази позиция е маркиз дьо Сад. Той в различните си трудове, които за съжаление, след като бяха забранени в продължение на век и половина, сега отново се публикуват широко у нас и по целия свят. Там той настоява за пълна толерантност към всички практики, защото, според него, няма истина. Затова трябва да има право за практикуване на всякакъв вид сексуални извращения. Трябва да имаме право да убиваме, когато ни се прииска, и да няма закони, които да го наказват. Трябва да има право на канибализъм. Според него трябва да има пълно право за всичко, с изключение на християнството. Единственото нещо, което трябва да премахнем, за да освободим човека, е истината! А християнството е това, което представлява истината, следователно християнството трябва да бъде премахнато.
И точно това правим днес в тази страна. Постепенно узаконяваме всичко, внедрявайки го в училищата. Там днес е легално е да се преподава марксизъм, но не и Библията. Наскоро в Калифорния един учител беше оправдан за това, че е написал пиеса наречена “Исус”, докато друг учител, когото познавам, беше не само уволнен, но и му беше отнето свидетелството за преподаване за две нарушения. Първо, този учител в четвърти клас, преподавайки една сутрин, задал някакъв въпрос на едно дете и момчето докато рецитирало се разплакало. Той го извикал при себе си и го попитал: „Какво става, Томи?“ Момчето се разплакало и казало: родителите ми не мислеха, че разбирам какво се случва, когато ме изпратиха на училище тази сутрин, но братчето ми умира. И този учител, Ал Линч, импулсивно прегърнал момчето и го придърпал към себе си, обърнал се към класа и казал: нека всички да сведем глави и да се помолим за братчето на Томи. Всички деца били дълбоко развълнувани и говорели за това по-късно на детската площадка. Друга учителка чула какво децата си говорели и осведомила за това администрацията. Тази случка била записана като порицание в досието на учителя, че е виновен за нередност с момче от четвърти клас. Разбира се той протестира казвайки: „Вие намеквате, че съм бил виновен за извращение. Ако искате да впишете, че съм бил виновен поради това, че съм се молил в час, направете го“. Но те отказаха да го направят и променят. Малко след тази случка децата пели рождествени песни в часа на моят приятел. Така неговото свидетелството за учителска правоспособност бе отнето окончателно веднага след това.
И все пак в същото време, след като споменах за неговия случай в едно събрание, един учител тихо се приближи до мен, подаде ми нещо и каза: “Прочетете го, когато имате време”. Прочетох го след срещата на, което пишеше: „От профсъюзния учител, Американска федерация на учителите, AFL-CIO, Лос Анджелис, септември 1965 г., относно обвиненията, повдигнати срещу директора на определена гимназия в Южна Калифорния, във Върховния съд на щата Калифорния“. Ето някои от обвиненията:

Директорът наистина е заявявал неведнъж пред групи от учители, че случаите на хомосексуализъм и проституция сред преподавателите са повод за голяма загриженост. Действията на директора са предизвикали голямо недоволство сред преподавателите и са довели до разпространяването на вредни слухове и до обща атмосфера на подозрение и напрежение в училищата.

Нищо не се споменава за истинността на обвиненията, а само че те накърняват репутацията на училището и затова срещу директора били повдигнати обвинения. Истината, с други думи, е единственото нещо, което днес е нелегитимно, единственото нещо, срещу което войната постепенно се разпалва. Това е причината поради, която не може да има християнство в училищата или в държавата. Следствието от това в крайна сметка е, че няма как да има църква на Исус Христос.
В някои щати сме свидетели на законодателство, което в името на премахването на предразсъдъците премахва всяка проповед, която по някакъв начин дискредитира някого. Така че, ако кажете, че тези, които са извън Христос, са грешници, ще бъдете виновни според такова едно законодателство. Освен това все по-често се сблъскваме с такива неща като „Доклада на Кинси“, който се основава на предпоставката, че няма истина и че големият враг на човека е истината. Във втория том на „Докладът Кинси“ се обявява, че законодателството срещу насилието над деца е погрешно. Според него истинската вреда не се нанася от педофила, а от културното обуславяне. Според него възрастните, родителите и учителите постоянно предупреждават детето за непознати мъже и в резултат на което то е емоционално разстроено или изплашено от контакта си с тях. Още се казва, че всъщност, ако децата не се плашеха от тези предупреждения на възрастните, тези преживявания щели да бъдат много по-смислени. И продължавайки се казва, че истинският извършител на престъплението не е възрастният педофил, а възпиращият родител и обществото с тяхното морално “Недей!”. Цитирам:

Някои от по-опитните изследователи на проблемите на непълнолетните са стигнали до убеждението, че емоционалните реакции на родителите, полицаите и другите възрастни, които откриват, че детето е имало такъв контакт, могат да го разтревожат по-сериозно от самите сексуални контакти. Сегашната истерия по отношение на сексуалните престъпници може да има много сериозни последици за способността на тези деца да се приспособят към сексуалния живот няколко години по-късно в брака си. ~ The Kinsey Reports

И така нататък.
Тези неща трябва да се приемат сериозно. Те все повече се вписват в тъканта на нашия закон чрез правни решения. Това е тотална война срещу истината в името на свободата. А тази свобода означава пълна толерантност и пълна любов към всяко зло. В крайна сметка това означава враждебност към закона, защото законът се основава на истината. Едно нещо е незаконно, защото е грешно! Законът се занимава с доброто и злото и с процедурите за установяване на законност и ред. Оттук и нарастващата враждебност към самата идея за закона като част от реда на истината.
На 1 януари 1965 г. в Сан Франциско се проведе благотворителен бал за хомосексуалисти, организиран от група духовници. Когато полицията се намесва, тези духовници протестирали, като един от тях прави следното изявление:

Полицията погледна на ситуацията от теологична гледна точка, отколкото да започне диалог. Видяха пръстените на ръцете ни и казаха: “Виждаме, че сте женени. Как съпругите ви приемат това?” Казаха ни, че вярват в Десетте Божи заповеди и ни попитаха ние в какво вярваме. Искаха да знаят какви богословски концепции имаме. Смятам, че техният богословски жаргон и вярвания са донякъде остарели.

Същото искане за отхвърляне на истината стои и зад движението за свободното слово и другит подобни движения в общежитията на Калифорнийския университет в Бъркли. И това изявление беше направено открито по системата за публично оповестяване там, в Бъркли (цитирам буквално): “Студентите трябва да имат същата сексуална свобода в общежитията като кучетата”.

Единственото нещо, което тези хора няма да търпят, е ортодоксалното християнство, защото то е основата, източникът на закона и морала. Те се стремят постепенно да установят релативизма в нашите съдилища и да премахнат християнството като основа на право ни.

Докато съществува гражданското управление, то ще има обосновка, закон на своето съществуване и този закон ще бъде неговата истина. А днес “новата истина” в нашето общество е релативисткият хуманизъм. И той е установената религия на новата свобода.

Но нека се върнем назад и да разгледаме твърдението на съдия Дъглас. Тоталитарна ли е истината? Прав ли е Дъглас? Дали утвърждаването на истината означава, че ще бъдем преследващ народ, тоталитарен народ? Отговорът е: премахнете истината и ще имате тоталитаризъм. Защо?

Гражданското управление, държавата, е принудителният клон на обществото, принудителната ръка. Премахнете истината от държавата и всичко, което ще оставите на държавата, е принуда, принуда без истина. В християнската държава има принуда. Но това е принуда, управлявана от истината, от Божието слово, от Божия закон. Извадете истината и ще имате само принуда, чисто и просто, принуда заради самата принуда.

Още през 1936 г. съдия Стоун от Върховния съд каза, че единственият контрол върху собственото ни упражняване на власт е собственото ни чувство за самоограничение. Той признава, че християнската основа вече е изчезнала, че Върховният съд, отричайки съществуването на християнската истина, на практика е казал: можем да правим каквото си искаме, за нас не съществува ограничение от страна на истината. И след като отричаме истината в Божието слово, със сигурност няма да я утвърдим и в Конституцията. И така, той заявява, че единственият контрол върху нас е чувството ни за самоограничение. Това се случва сега с бързи темпове в съдилищата. Какво може да възпре хората, когато те се отказват от истината? И новата свобода, която е отделяне от истината е права, ако съдът прави каквото си иска със закона. В резултат на това тоталната власт се разпространява във всяка област.

И това отделяне от истината е факт в църквите днес. Основната идея в модернизма, в икуменизма е, че човек вече не трябва да се съобразява с непогрешимото Слово. На човек вече не му се налага да се бори с истината и подходът му към проблема за църковното обединяване е вече само прагматичен. Ние ще отстъпим малко и вие ще отстъпите малко и ще се обединим на базата на някаква компромисна позиция, която няма нужда да има връзка с Божието слово, защото няма такова нещо като абсолютна истина. Съществува само развиваща се традиция.

Когато истината изчезне от държавата, остава само голата власт, чистата принуда. И затова Сталин определя същността на държавата като принуда. Ние трябва да принуждаваме, да принуждаваме и да принуждаваме. И тогава терорът става оправдан, защото няма лошо в нищо. Истина и грешка не съществуват. Макиавели много отдавна в “Принцът” е описал разумното използване на терора. Ленин го е препоръчвал и се е прилагал. Днес комунизмът е просто упражняването на тотална власт, когато това е удобно. У нас също имаме хора като г-н Силвестър, представляващ федералното правителство, който заяви, че за държавата е целесъобразно доста често да лъже, тя не е обвързана с истината.

Джордж Оруел в “1984” много проницателно е казал: “Целта на властта е властта”. Откъснете държавата от истината и тя има една цел: власт и още повече власт над човека. И тя се стреми да си играе на Бог над човека, да го предопредели напълно и да го управлява абсолютно. Маркс е бил прав. Отделянето на държавата от истината, от теологичната истина означава пълен релативизъм. Държавата има или теологична основа или релативистична. Отделянето на държавата от истината означава просто свобода за да претендира за тотална и неограничена власт, като в същото време, парадоксално, обещава на своите граждани неограничена свобода от истината. А тази свобода е гаранция за неморалност като фасада за постоянната загуба на свобода в полза на държавата.

И днес, когато ден след ден Върховният съд избледнява истината и увеличава властта на държавата, в същото време заблуждава хората, че са по-свободни, защото имат повече права. Те имат право да бъдат пристрастени към порнография или да бъдат извратеняци, като това е новата свобода, която се дава на човека и той има лиценз за всичко. Докато истинската му свобода под Бога постоянно се унищожава.
Такава една позиция, разбира се, е противоречива. Не може да има неограничена власт за държавата заедно с неограничена свобода, както е обещано на хората. Краят ще бъде пълното унищожаване на свободата на хората и пълната власт на държавата. Нашата позиция като християни трябва, разбира се, да бъде библейската позиция, която утвърждава суверенитета на Бог и по този начин отрича суверенитета на държавата или суверенитета на човека като индивид.
Основите на американския подход към това са поставени през 1635 г. в Нова Англия от Джон Котън. Преподобният Джон Котън в своите съчинения и особено в поредица от проповеди върху Откровение 13 заявява категорично:

Необходимо е всяка власт на земята да бъде ограничена! Само Бог може да има неограничена власт и следователно нито човек, нито държавата могат някога да я притежават или да се осмелят да претендират за нея.

Само Бог може да има неограничена свобода и затова човек никога не може да претендира за нея. Тук виждаме, че в човешката сфера може да има само ограничена власт и ограничена свобода. Да мечтаеш за повече, означава да съгрешаваш. Човекът е създание, казваше той, властта е под закона и свободата е под закона, под Божия Закон. Само в такъв ред и последователност е възможна свобода. Също така той пише, че отрича правото на която и да е държава да рекламира доброто общество, и че обещанието за добро общество от страна на държавата е като непоносимата миризма на леопард, на звяр, защото държавата не може да предложи спасение. Единствено Бог предлага такова. Държавата не може да предложи доброто общество, а само да поддържа закона, справедливостта. Освобождаването на държавата от Божията истина означава да предадем човека на държавата.
Можете да откриете бога и истината на всяка една мисловна система, като отидете до източника на законът й. Където е източникът на закона, там е вашият бог и там е истината във вашата система. Не можете да ги разделите! В противен случай ще имате божество на парчета, което е философска невъзможност. Така че проследете източника на истината, източника на закона и там ще откриете бога на системата. Откъде извличаме закона в нашата система? Не е ли от държавата!? Не отрекохме ли, че Бог е източникът на истината, че Той е източникът на нашия закон? Не са ли Конгресът и Върховният съд, които сами са единствените източници на закона и не признават по-висшия Законодател и по-висшия съд? Така че в нашата система, когато се проследи източникът на закона, той спира във Вашингтон. И там е въплътеният бог на нашата система, там е нашата истина! Следователно, непогрешимостта се прехвърля от Бог на държавата където няма обжалване извън нея.
Човекът може да живее само от гледна точка на Божията истина, ако не, той ще загине, защото се е отклонил от нея. Не можем да нарушим Божия Закон или да се отклоним от Неговото Слово, без да си навлечем осъждане. Същото се случва когато си мечтаем да накараме една лъжа да работи, което днес прави Вашингтон, както и Москва и на практика във всяка една държава в света. Да мечтаеш да накараш лъжата да проработи, е все едно да се опитваш да летиш, като размахваш ръце. Това не работи! Ще имате красив и бърз полет, ако скочите от Емпайър Стейт Билдинг, но за сметка на това ще завършите с грубо кацане.
Същата съдба очаква днес съвременния човек и съвременната държава. Исус казва: “Аз съм истината.” Истината е лична. Тя не е идея, не е абстракция. Тя е личността на Исус Христос. “Ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете свободни.” Аз мисля, че сме виновни за злоупотреба с този пасаж, ако го ограничаваме до учението за спасението. Неговото приложение е пълно. И не може да има свобода за една държава, църква, училище или човек на лично или институционално ниво, ако те не са изградени върху истината за Исус Христос. Всичко останало е робство. Всичко друго води до разруха и осъждане. Ако Синът ви направи свободни, тогава и само тогава ние сме наистина свободни. Дано Бог ни дари бързо тази свобода в Исус Христос, истината и славната свобода в Него на Божиите синове.